Месоядната диета - може ли храненето само с месо да е полезно за здравето ви?
Диетата само с месо стана популярна в социалните мрежи, като привържениците ѝ твърдят, че хората са еволюирали и могат да съществуват само с животински протеини.
Вероятно сте чували за кетогенната диета и може би сте чували за палео диетата, но чували ли сте за месоядната диета? Тази нова тенденция в храненето довежда ниско-въглехидратните диети до нова крайност.
При месоядната диета се изключват всички растителни храни: консумират се само храни, получени от животни, включително месо, риба, животински мазнини (например свинска мас и топено масло) и млечни продукти с ниско съдържание на лактоза. Така че закуската може да бъде яйца и бекон със сметана, обядът - кюфтета със сирене (без добавени билки) с пилешки гърди, а накрая - печено говеждо и сьомга за вечеря.
Привържениците на месоядната диета твърдят, че растенията и остатъчните пестициди, използвани при производството на растителна храна, вредят на нашето здраве. Те твърдят, че нишестените храни са станали основна част от хранителния режим на хората едва след земеделската революция. И накрая, предлагат, че премахването на всички растителни храни е най-добрият начин да се откажем от захарта контролирайки теглото и метаболитно си здраве.
Авторите на книги за месоядни диети са склонни да представят темата си като отговор на проблема със затлъстяването и хроничните болести и често твърдят, че десетилетията на научни изследвания в областта на храненето са довели до погрешни диетични препоръки. Повечето от тези автори се опират на аргумента, че Homo sapiens е еволюирал, за да ловува месо и риба, и че храненето с растения е било само резервен план за времена на недостиг на животинска храна.
Какво бихте могли да очаквате, ако консумирате само продукти от животински произход за значителен период от време?
За съжаление няма научни доказателства за въздействието на изключването на всички растителни храни от диетата върху здравето. Единствените налични източници на информация са анекдотични доклади и свидетелства, които съобщават за по-добро управление на теглото, подобрено сърдечно и метаболитно здраве, по-добра когнитивна функция и по-ниски възпаления, както и за по-добра храносмилателна функция и предпазване от автоимунни заболявания. Страничните ефекти са сходни с тези, които се съобщават за кетогенната диета: лош дъх, запек, диария, главоболие, дехидратация и други симптоми, свързани със състоянието на кетоза (когато организмът е изразходвал всичките си запаси от гликоген и разгражда мазнините в кетонни тела, които могат да се използват като източник на енергия вместо глюкоза). Тези странични ефекти могат евентуално да отшумят, тъй като организмът се адаптира към диетата след около месец.
Какви са хранителните предимства на месоядната диета?
Месото е отличен източник на висококачествени протеини, желязо, цинк, селен, витамин D, витамин В6 и витамин B12. Рибата предоставя на организма висококачествени протеини, омега-3 мастни киселини, витамин D, селен и йод. Млечните храни също са богати на висококачествени протеини, както и на калций, йод и витамини от група В. Диетичните насоки на Обединеното кралство, залегнали в Ръководството за хранене на NHS, препоръчват млечни храни, нетлъсто месо (не повече от 70 гр. на ден, червено или преработено) и две порции риба седмично (едната от които трябва да е мазна риба).
Въпреки това в Ръководството за хранене се препоръчва да се консумират поне пет порции плодове и зеленчуци по 80 гр. на ден, както и една трета от храната да бъде пълнозърнеста и богата на фибри. Изключването на плодовете, зеленчуците, ядките, семената и пълнозърнестите храни от диетата на човека, би означавало нулев прием на фибри с неизвестни дългосрочни последици за здравето на червата и сърцето.
Всъщност в световен мащаб има категоричен консенсус, че повишената консумация на фибри е свързана с по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2 и рак на дебелото черво, докато високата консумация на червено и преработено месо увеличава този риск.
Данните от контролирани „случайни“ проучвания показват, че растителните храни, богати на разтворими фибри, могат да понижат съдържанието на липопротеини с ниска плътност (LDL) и триглицеридите и намаляват скоростта на прогресиране на атеросклерозата - мастни образувания, които могат да увредят и блокират артериите, причинявайки коронарна болест на сърцето и инсулт. Обратно, мазните меса и маслото могат да повишат LDL холестерола. Растителните храни са богати и на калий, витамин С, фолиева киселина и други микроелементи - всички те са от съществено значение за здравето и се получават главно от плодовете и зеленчуците.
Освен това знаем, че здравословното растително хранене е свързано с по-разнообразни и полезни профили на чревния микробиом, което води до микробни ферментационни продукти от фибри и нехранителни биоактивни съединения, които могат да намалят възпалението.
Какво е толкова привлекателно в месоядната диета?
Поддръжниците на месоядната диета често твърдят, че храненето изцяло или почти изцяло с храни от животински произход е близко до естествения човешки хранителен режим, съответстващ на храненето в ранната човешка история. Но биологичните антрополози биха посочили, че анатомията на нашите мозъци, зъби и черва показва, че ние сме еволюирали като изобретателни и гъвкави всеядни животни, които могат да се адаптират към разнообразна среда, за да задоволяват хранителните си нужди както от животни, така и от растения.
Всички заедно трябва да приемем, че световното производство на храни се нуждае от сериозни промени, ако искаме да задоволим хранителните нужди на населението и същевременно да се опитаме да спрем изменението на климата.
Намаляване на консумацията на месо е съществен елемент от прехода към устойчиви и здравословни хранителни системи. Месоядната диета е в разрез с тази глобална мисия за планетарно здраве в името на предполагаеми лични ползи.